food blog
Месец декември вече е тук и въпреки че навън все още няма сняг, на мен ми е зимно и гледам да се навъртам повече около печката. През това време от някъде се чуват бурни възгласи заради поредния вкаран гол на мач от Световното първенство по …
Ако бях на мястото на месец ноември, щях да се разсърдя. Той минава толкова незабелязан между пораждащия крайни мнения празник Хелоуин и появата на първата коледна украса. Всички изведнъж забравяме, че е есен и бързаме да се надбягваме с времето. Очакваме първия сняг, започваме да …
Приличаме си с този месец октомври, който ту ни носи дъжд и студен вятър, ту слънце и почти летни температури. По същия начин и аз един ден имам цялата енергия на света, за да осъществя всичките си кулинарни идеи, а в следващия вече съм загубил муза и въпреки че имам приготвени рецепти, нито успявам да ги заснема по начина, по който искам, нито да напиша подходящ текст към тях. В комбинация с натовареното ми ежедневие, свързано с работа и още работа, време за блога сякаш не остава. Това са едновременно класически оправдания, но и реалност, от която напоследък ми е все по-трудно да избягам. Така че искам да ви благодаря от все сърце за това, че въпреки оределите рецепти, вие сте все още тук, посещавате местенцето ми, четете ме и ме подкрепяте. Колкото и да е сиво времето навън и колкото и изморен да се чувствам, веднага щом погледна статистиките за хилядите посещения всеки месец или видя, че дадена рецепта вече се показва на първа или втора страница при търсене в Google, усмивката тутакси изгрява на лицето ми. В този ред на мисли месец октомври вече ме зарадва с нов рекорд. За последните 30 дни блогът ми е бил посетен почти 10 000 пъти, въпреки че за цялото това време са се появили едва 2 нови публикации. Не съм и мечтал за подобен резултат и може да сте сигурни, че имам огромното желание да напрегръщам всеки един от вас, моите читатели!
И тъй като си говорим за растеж и развитие, е време да ви представя и днешната рецепта – суфле, което в превод от френски език значи да бухна, да се надигна. В нашия случай то е в класически сладък вариант, ванилово и разбира се въздушно и пухкаво. Удивителен десерт, чиято история започва още от началото на XVIII век във Франция. Развитието и популяризирането му дължим на французина Мари-Антоан Карем, който и до ден днешен се смята за един от най-великите готвачи в историята на кулинарията. Накратко суфлето представлява гъст яйчен крем, който се смесва с разбити белтъци и след това се пече. Съществуват редица сладки и солени вариации. Не мога да не спомена, че по нашите ширини се е създало объркване и повечето хора свързват името на този десерт със съвсем различен тип печиво, а именно кексчето с течен център, което аз наричам лава кейк. При него имаме съвсем различна пропорция на продуктите, много мазнини, идващи от използваното масло, както и от шоколада, който също е в голямо количество (ако кексчето е шоколадово). Освен това в приготвянето му не се изисква отделно разбиване на белтъци. Двата десерта са напълно различни и наистина не разбирам от къде идва това разминаване, нито как стотици ресторанти в България сервират кексчето с течен център под това име. Планирах една обща публикация, за да опитаме да намерим всички прилики и разлики между тях, но шоколадовата лава ще трябва да почака. За нея имам да ви разкажа много интересна лична история. А сега, без да губим повече време, нека се отправим в малката ни кухня, за да си направим тази лесна и наистина сполучлива рецепта.
Безкрайно ще се радвам, ако сте стигнали до края на тази публикация и ви е било интересно. Пишете ми, коментирайте и задавайте въпроси. За мен няма да има по-голямо признание, ако ми се доверите и направите рецептата. Споделете с приятели, ако ви е харесала, така ще ми помогнете за развитието на блога. Благодаря за вниманието и bon appétit, ще ви очаквам на следващото кулинарно пътешествие.
Сезонът на тиквата вече започна! Уханието, което се носи в малките ни кухни веднъж щом я сложим да се пече във фурната, създава толкова уют и ни кара да забравим за студеното и сиво време навън. Обожавам украсите с тиква, както и всички сладки и …
Пътуващата пекарна – това беше първоначалното заглавие на кулинарния ми блог, дълго преди да се реша да го създам във варианта, в който е достъпен днес. И това не е случайно, моята най-голяма страст в кулинарията и до ден днешен си остава работата с тесто. …
Честит ден на Независимостта, скъпи приятели! С днешната публикация ще ви заведа на две места едновременно – в родния ми град Перник и в една любима софийска пекарна. И въпреки че рецептата далеч не е представител на българската кухня, аз мога да ви гарантирам, че нейната родина – Щатите, със сигурност би ни завидяла за цялостния резултат. Но подробностите след малко…
В предишната ни среща, когато ви представих бързата торта Наполеон, ви обещах, че следват няколко рецепти с круши. Отново се надбягвам с времето, но и този път успявам да се прибера у дома преди и последните плодове да са паднали от дървото. Почти съм сигурен, че крушата е по-стара от мен и за нея е характерно, че ражда обилно на няколко години. Тази е една от тях. Буквално всички съседи и приятели от улицата са получили по една пълна торба от родителите ми. Те от своя страна са си похапвали от вкусния плод сутрин, обед и вечер в продължение на месец, приготвили са сладко, сварили са компот и като цяло им е време да опитат нещо различно. Това включва и хъскито ни между другото (опитите беритбата му с подскоци да бъде спряна всеки път завършвали с неуспех). Но ако трябва да съм честен, за мен това дръвче е наследство, което винаги ще ме връща в детството, напомняйки ми за последните дни на лятото. Крушите му са толкова сладки, сочни и ароматни, че просто нямаше как да не ги превърна в главния герой на някоя рецепта.
От друга страна, в днешната публикация ще се опитаме да си направим и един любим мой десерт, а именно къпкейк и то не какъв да е, а аналогичен на онзи, който се предлага в може би най-добрата софийска пекарна, специализирана в приготвянето му – Take a Cake. Бързам да уточня, че това не е платена реклама, нито рецептата, която ще видите по-долу е оригинална. Просто целях да се доближа възможно най-много до вкуса, такъв, какъвто го помня от пътите, в които съм посещавал пекарната и мисля, че мисията ми е изпълнена. Къпкейковете са пухкави и сочни, с вкусен пълнеж и най-кремообразната глазура от масло и крема сирене, която никога не е достатъчна. В добавка издържат няколко дни без изобщо да изсъхнат, ако се съхраняват както трябва. И без повече приказки, време е да запретнем ръкави и да си ги приготвим.
Безкрайно ще се радвам, ако сте стигнали до края на тази публикация и ви е било интересно. В най-скоро време ще ви покажа и още един десерт с круши, който обожавам. Пишете ми, коментирайте и задавайте въпроси. За мен няма да има по-голямо признание, ако ми се доверите и направите рецептата. Споделете с приятели, ако ви е харесала, така ще ми помогнете за развитието на блога. Благодаря за вниманието и enjoy your meal, ще ви очаквам на следващото кулинарно пътешествие.
Приятелство и торти. И двете присъстват в живота ми толкова ярко със своята красота и сладост, че аз трудно бих избрал по-любимо занимание от това да прекарам няколко часа в компанията на добър приятел или да инвестирам същото време в приготвянето на вкусна торта. Затова …
Навън вали, първият от много дъждовни дни според прогнозата за времето, а лятото е към своя край. Пишейки тези думи и вече усещам носталгията по морския бряг, чувството за безвремие, което носи този сезон и празната столица, която с идването на септември, вече се пълни …
Ако сте забелязали, всяка рецепта в блога досега е някак си тематична. Дали ще е разказ за това как започна всичко или ще ми гостува любим кулинарен блогър, състезание с летния сезон, така че да не пропусна някой плод, който е най-вкусен в определен месец или дори забрана за включване на фурната заради апокалиптичната жега навън, какъвто беше случая с последната рецепта за тирамису чийзкейк без печене.
Днешната публикация не прави изключение и в нея ще си поговорим за приятелството и… шоколад. Уникална комбинация, нали?! Не бих могъл да живея без нито едно от двете. И не че съм се съмнявал в някой от приятелите си, но откакто стартирах кулинарния си блог, те не спират да засвидетелстват огромната си обич и да ме подкрепят безрезервно. Без да има значение къде се намират – в Търговище, Стара Загора, Перник, Белица или дори в чужбина, в съседния на моя квартал в София, в офиса или дори вкъщи, всички те четат, коментират и споделят рецептите, понякога ги приготвят и дори се случва да ги заснемат вместо мен и опитат преди още да съм ги публикувал. На всички вас, вие сте моя късмет в живота!
Рецептата, която ви показвам днес е на една такава моя приятелка, която щом опита нещо, бърза да ми зададе въпрос как да си го приготви или да ми разкаже за резултата. Преди няколко седмици излязохме на вечеря и както си приказвахме, тя изведнъж извади от дамската си чанта пликче. И то не с какво да е, а с парченца шоколадово брауни. Правила го няколко пъти и не могла да се сдържи да не ми донесе от него, за да го опитам. Между другото, не споменавам имена, защото предпочитам да продължи да ме изненадва вкусно и в бъдеще. Тя си знае коя е и колко я обичам. Това брауни обаче наистина ме впечатли. Подобно на пицата, която ви показах преди няколко седмици, си мислех, че след толкова опити, съм намерил най-правилната рецепта. Но отново грешах… Нейното брауни беше с перфектната хрупкава коричка, отвътре сочно, с лепкава и дъвчаща структура и наситен шоколадов вкус, който за изненада е постигнала само с какао, без да добавя шоколад, както е в повечето рецепти. Още същата вечер го включих в списъка си и сега ви го представям. Единственото нещо, което промених в рецептата е да намаля количеството захар, както и да добавя малини и парченца шоколад за още разкош. Гарантирам ви, че ще се влюбите в него и ще молите за още след като свърши.
Използвам и възможността да обявя, че във Facebook страницата на блога вече сме повече от 1000 човека. И тъй като вече ми е трудно да изразя благодарността си с думи, там в момента се провежда първия ми GIVEAWAY. Един от вас ще си спечели чопър Bosch MMR08R2, а повече за играта може да прочетете във Facebook публикацията. Наградата е закупена с лични средства и по никакъв начин не е обвързана с платена реклама. Просто съм безкрайно щастлив и искам да ви зарадвам с нещо, което да ви бъде от полза в кухнята. А ако направите тази рецепта, ще очаквам както винаги да ми споделите своите впечатления. Пишете ми, коментирайте и задавайте въпроси. За мен няма да има по-голямо признание, ако ми се доверите и я приготвите. Споделете с приятели, ако ви е харесала, така ще ми помогнете за развитието на блога. Благодаря за вниманието и enjoy your meal, ще ви очаквам на следващото кулинарно пътешествие.
Лятото е в разгара си и въпреки че предпочитам жегата пред студа, и аз не мога да отрека, че бих се зарадвал на малко захлаждане. Тази седмица наистина имам чувството, че дори планетата Меркурий не е толкова близо до Слънцето, колкото нашата мила родина. Поради …
За краткото време откакто блогът съществува, се уверих, че хората най-много обичат бързите и лесни рецепти, водещи до резултат, който обаче по-скоро дава вид, че готвачът е прекарал много часове в кухнята. Това е напълно разбираемо с оглед забързаното ни ежедневие и в същото време …
Следва още една публикация от поредицата, посветена на най-любимите ми български кулинарни блогъри. Толкова много години изминаха от първите прочетени рецепти и моите първи опити да ги приготвя, тогава, когато все още дори нямах свои собствени средства, за да си купя необходимите продукти и се притеснявах да не ги похабя. Но тези прекрасни хора правеха и най-сложната рецепта да изглежда като детска игра и въпреки че все пак се случваше да се проваля с някоя от тях, малко по малко започнах да придобивам увереност и резултатите не закъсняха. Вече ви представих шоколадовия кейк с череши на Таня Донева от нейния блог Вкусното ми хоби със страст и любов и не мога да бъда по-щастлив от реакциите и коментарите ви. Затова не губим време и отиваме на гости на друг, не по-малко любим мой кулинарен учител. Нейното име е Ани Шакарян, автор на блога Вкуснотека и последвалата книга със същото име.
Ани и нейната Вкуснотека винаги ще свързвам с три безкрайно обичани от мен рецепти, и трите направих за първи път в онова време, когато все още нямах никакъв опит в кулинарията и въпреки това се получиха като по учебник. Първата от тях е за един от най-любимите ми десерти – чийзкейк с боровинки, при това с българско крема сирене, онова, което никой никога не препоръчва да се използва точно за този сладкиш. Раздавал съм я години наред на всеки, който го е опитвал, защото освен вкусна, е и много бюджетна. Втората рецепта, която правя почти всяка година по едно и също време е за Великденска торта с козунак и лимонов крем. Въпреки че за толкова време съм прочел стотици публикации за това как да вдъхнем нов живот на козунак, престоял няколко дни, и до ден днешен не съм открил по-вкусно предложение от това на Ани. Третата рецепта обаче е най-специална за мен, тази за Френска селска торта, нея избирам да ви представя днес и в мое изпълнение. За мен тя няма аналог, колкото и нескромно да прозвучи, след като я направих и опитах, повече никога не си поръчах такава в сладкарница. Тази торта съм правил за рождени дни, фирмено парти, на хора, които по принцип не обичат десерти, тя е любимата и на моята майка. С тази торта съм се чувствал най-горд от себе си, почти като сладкар, най-вече заради реакциите, които е предизвиквала сред хората. За никоя друга рецепта досега не съм получавал толкова комплименти и мили думи и аз винаги ще се връщам към нея тогава, когато не съм сигурен какво да приготвя за специален повод. Ани, благодаря от сърце за тези първи най-важни кулинарни уроци, ти наричаш блога си библиотека от вкусове, пожелавам ти още дълго нови рецепти да надничат от нейните лавици и да ни радват.
Колкото до френската селска торта, мисля, че за всички ни е ясно, че няма нищо френско в нея. Всъщност съм почти сигурен, че само в България е известна точно под това име, на практика така може да се нарече всяка една торта Медовик. Затова апелирам да си присвоим това име и да я обявим за българска, толкова е обичана в нашата страна, че никой няма да ни се разсърди. За разкош споделям и още един кадър на тортата в разрез, той е от края на миналата зима, една от най-любимите ми снимки, щракната набързо с телефон насред гората.
А сега без повече приказки, нека преминем към рецептата, обещавам, че и вие ще се влюбите в нея.
Последвайте Ани и нейния кулинарен блог във Facebook и Instagram, ако още не сте го направили и открийте вашата любима рецепта. Както написах и в предната публикация, на човек понякога му трябват един или няколко добри учителя и малко муза, за да може да сбъдне мечтите си. Пишете ми, коментирайте и задавайте въпроси. За нас няма да има по-голямо признание, ако ни се доверите и приготвите рецептата. Споделете с приятели, ако ви е харесала, така ще помогнете за развитието на нашите блогове. Благодаря за вниманието и добър апетит, ще ви очаквам на следващото кулинарно пътешествие.