food blog
food blog
Да, чудесата съществуват, защото ето ме – в рамките на една седмица публикувам втора рецепта! Цяла година не успях да намеря време, но Коледа най-накрая ми поднесе точното вдъхновение и сега е моментът да наваксвам! Навън духа студен вятър, годината се изнизва, и сякаш всички са в едно голямо празнично съревнование – пекат, месят, украсяват. Аз също не искам да оставам по-назад. Имам още няколко изненади наум, но ще ги публикувам само ако станат толкова сполучливи, колкото днешната рецепта. Цял ден съм около печката, после зад обектива, после пиша текст – умората е сладка, почти колкото десертите, които успях да приготвя. А утре семейството ми ще тества всичко това, докато кантарът си стои кротко в килера… поне до януари.
Първо ви представих Коледното пънче, а днес ще ви разкажа за фъстъчената халва – една рецепта, която не само носи вкус на празник, но и пробужда онези мили спомени, които топлят душата. Още щом я опитах, се върнах в детството си – времето, когато на масата винаги имаше нещо домашно и сладко, а около нея се събираше цялото семейство. Тази халва разказва истории за топли зимни вечери, за смях и уют, когато светът беше простичък, а близките – винаги до нас. Но стига носталгия – гарантирам, че тази рецепта ще ви очарова! Фъстъчената халва не само е изумително вкусна, но и толкова лесна за приготвяне. Просто няма как да не се влюбите в нея!
Пожелавам ви празници, изпълнени с любов и светлина, приятели! Нека всяко желание да бъде стъпка към нови мечти, а всяка усмивка – момент на истинско щастие. Останете здрави и благословени, и нека сърцата ви бъдат пълни с благодарност за всичко хубаво, което имате.
Безкрайно ще се радвам, ако сте стигнали до края на тази публикация и ви е било интересно. Пишете ми, коментирайте и задавайте въпроси. За мен няма да има по-голямо признание, ако ми се доверите и направите рецептата. Споделете с приятели, ако ви е харесала, така ще ми помогнете за развитието на блога. Благодаря за вниманието и добър апетит, ще ви очаквам на следващото кулинарно пътешествие.
Коледа е не просто празник – тя е усещане за уют, топлина и споделена радост. В този специален период на годината всяко ястие носи не само вкус, но и емоция, всяка рецепта – вдъхновение. А това, което прави всичко още по-магично, са вашите прекрасни думи …
С нетърпение ви споделям втората част от кулинарното ни приключение в Рим, като се завръщам към нашето пътешествие след последната публикация за закуска с маритоци в малка местна пекарна. Тъкмо слезли от самолета и тръгваме из улиците на вечния град, защото имаме само ден преди …
Беше една от онези вечери, в която изпробвах нов десерт, суетейки се в кухнята, докато междувременно хвърлях по един поглед и на поредния епизод от MasterChef България заедно със семейството ми. Не е трудно да си ме представите, с едната ръка разбивам крема сирене със сметана, а с другата разбърквам шоколад, докато го топя на водна баня, за да не загори. И в процеса на работа изобщо не съм забелязал какво се случва навън, започнал е обилен снеговалеж, а снежинките са с размери на бисквити Орео. Обикновено чийзкейкът се нуждае от заделено място в хладилника, за да стегне, нали? Но не и в тази специална нощ! Не, всъщност тъкмо навън съм открил новия си хладилник. Дори съседската котка се беше скрила някъде на топло, така че не се притеснявах, че може да го опита преди мен. Слой след слой, няколко забележки, че отварям вратата на терасата твърде често, няколко сантиметра сняг и чийзкейкът беше готов. И тъй като наистина останах доволен от резултата, реших, че на следващата сутрин ще го заснема за блога. Това, което не знаех обаче, беше, че между снимките ще потъвам в преспи сняг, спасявайки провиснали кабели и дървета, за да не остана без ток и овощна градина. Между другото, като говорим за сняг, надявам се всички да сте в безопасност и на топло, защото по новините чух за много места, останали без електрозахранване, паднали дървета, непочистени пътища и какво ли още не.
И така, на сутринта, от златна есен изведнъж се намерих в зимна приказка. Голяма красота, особено когато дворът на къщата ти е с излаз на гора и ти се любуваш с чаша горещо кафе на величествената природа. След кафето обаче е редно да излезеш и да си изчистиш стълбището, да направиш пътека, проходима поне за един човек, а и пред къщата сняг да поизринеш. Но още с излизането ми и с романтиката ми беше свършено. Старата дюля се беше скършила и рухнала насред двора, останалите дръвчета също се мъчеха да издържат под тежестта на снежната покривка, същото беше и с лозницата, а и с кабелите. За разкош точно този, който захранва дома ни с ток, беше притиснат от огромния клон на съседската череша. И да, снимката на корицата е точно в разгара на моята епична битка срещу заснежените дървета и кабели, заплашващи да се превърнат в зимно бедствие. На фон е борът пред входната врата, по който беше натрупало повече сняг отколкото на зимни олимпийски игри. Но важното е, че всичко приключи добре, а аз си припомних детските игри в снега и за награда опитах от най-лесния, но ефектен чийзкейк, за който сте чували някога. Без печене, идеален за онези празнични събирания, където целта е да впечатлите всички без да сте си дали много труд, с три открояващи се шоколадови слоя и вкусна бисквитена основа. И споменавайки шоколад, вече съм напълно убеден, че той е най-добрата храна за комфорт, когато около нас цари хаос. Не забравяйте, че дори ако токът е спрял или снегът се натрупва по-бързо от желанието ви да го изринете с лопатата, винаги има място за парченце от тази шоколадова радост.
Безкрайно ще се радвам, ако сте стигнали до края на тази публикация и ви е било интересно. За още рецепти, в които главен герой е негово величество чийзкейкът, натиснете тук. Пишете ми, коментирайте и задавайте въпроси. За мен няма да има по-голямо признание, ако ми се доверите и направите рецептата. Споделете с приятели, ако ви е харесала, така ще ми помогнете за развитието на блога. Благодаря за вниманието и добър апетит, ще ви очаквам на следващото кулинарно пътешествие.
Рано сутринта е, но слънцето вече е изгряло и по древните улици на Рим пъплят хора и автомобили, а аз съм единственият буден от голяма приятелска компания, с която сме решили да покорим два европейски града и един остров насред Атлантическия океан в рамките само …
Време е да се впуснем в едно необикновено пътешествие, за което ми се искаше да ви разкажа много отдавна. И въпреки че отложих разказа си с няколко месеца, днес се завръщам към това чудно приключение, за да усетим заедно завладяващите култури и живите вкусове на …
Обожавам неделните разходки из центъра на София и всички знайни и незнайни местенца, отворили врати, за да радват небцето и очите на хора като мен, които непрекъснато търсят да опитат нещо ново и различно. И най-натоварената работна седмица може да има разкошен завършек, ако само успея да се разбера с близък приятел и заедно не посетим някой малък ресторант или сладкарница, където сладко да побъбрим в компанията на вкусно ястие или десерт. Може би заради големия наплив на туристи, които посещават столицата ни от близо и далеч или увеличеното търсене и интерес към добрата храна, но тези места наистина съществуват и не мога да се съглася, че в България всеки гледа да ти измъкне парите без да ти предложи качество в замяна. Решил съм от време на време да ви вземам със себе си и да ви разказвам за някое такова местенце, за да може след това заедно да си приготвим любим акцент от менюто му.
Като се замисля, вече имам подобна публикация в блога – тази за къпкейк круша, с която виртуално ви заведох в пекарната за кексчета – Таке а Cake. Сега е ред на още една не по-малко любима сладкарница, ако не и най-любимата ми сред всички в София, а именно Вила Росиче. Скрита в самия център на града и сгушена в малка къща с кокетно дворче, тя ме плени от първия път, в който я посетих. Неповторими десерти, които напомнят домашно приготвените, винаги пресни и с безкомпромисно качество и вкус. Първо се влюбих в еклерите с крем Брюле, а след това и в десерта, който следва да ви представя днес, като искам да допълня, че не е имало път, в който да съм посетил сладкарницата и да не съм си го поръчал – лайм чийзкейк. И да, знам какво си мислите, малката пътуваща кухня може би трябва да бъде прекръстена на „пътуващия чийзкейк“ например, но аз наистина обожавам този тип сладкиши и ще ви срещам с всеки техен вариант, който заслужава вниманието ни. Само ако можехте да ме видите първия път, когато опитвах този тук… Изследвах го сякаш съм в лаборатория, за да мога да отгатна от какво точно е направена бисквитената му основа, чийз слоя с печене и горния, непреминал термична обработка. Мисля, че най-накрая успях да реша задачата и днес заедно ще опитаме да си го приготвим такъв, какъвто го сервират в любимата ми сладкарница. А ако искате да се уверите в резултата, не се колебайте и я посетете щом сте в града или просто се разхождате в идеалния му център.
Рецептата е адаптирана от сайта Sweet Sis’ House.
Безкрайно ще се радвам, ако сте стигнали до края на тази публикация и ви е било интересно. Пишете ми, коментирайте и задавайте въпроси. За мен няма да има по-голямо признание, ако ми се доверите и направите рецептата. Споделете с приятели, ако ви е харесала, така ще ми помогнете за развитието на блога. Благодаря за вниманието и добър апетит, ще ви очаквам на следващото кулинарно пътешествие.
От Коледа на Великден, от баклава на козунак… Нещо такова се случи с мен и кулинарния ми блог през последните 3 месеца. Времето, което прекарвах в кухнята през този период беше силно ограничено, вследствие на нови кариерни предизвикателства и понякога загуба на вдъхновение. Точно то …
В миналата публикация ви представих веган бананов хляб, невероятно сочен и пухкав, въпреки липсата на всякакви животински продукти. Второто ми постно предложение е още по-специално и честно да си призная, нямам никакво търпение да ви го представя. За да се случи това обаче, малката пътуваща кухня отива на посещение на най-любимото си кулинарно училище „Amuse Bouche“. С Бояна и Борис имах удоволствието да се запозная на курсовете за сурови торти и десерти и занаятчийски хляб за начинаещи. И до ден днешен не се сещам за по-приятно изживяване от това да се събереш със съмишленици и просто да готвиш в продължение на часове, които обаче минават неусетно. Беше ми безкрайно интересно да разбера за всички видове заместители на млечни продукти, яйца и бяла захар и да работя с тях, докато приготвяхме различните торти, както и да си направя домашен суров шоколад. За вкуса на прясно изпечените чабата и фокача и майсторлъка на обучителя, както и за всички теоретични обяснения за това колко е лесно сами да си замесим хляб в домашни условия, мога само да благодаря. Ако все още се чудите какво да подарите на любим човек, който обича да прекарва време в кухнята или просто му се забавлява в компанията на готини хора, кулинарно училище „Amuse Bouche“ е вашия най-добър избор.
И така, един ноемврийски уикенд, сгушен на топло във вила в Троянския Балкан, аз реших да приготвя за приятелите си една от суровите торти, които ни бяха показани на курса. Тя е тирамису, изцяло направено от ядки и е моят най-голям фаворит сред веган рецептите, които научих тогава. Специално се свързах с Бояна и Борис, за да ми дадат разрешение да я публикувам дословно. Изключително съм им признателен за това, че се съгласиха да споделя техния труд с всички онези, които нямат възможност да се докоснат до магията да бъдат техни ученици за няколко часа. Вкусът на това тирамису е просто феноменален. Комбинацията от бадеми, фурми и кафе за основата, вкусните топчета, имитиращи бишкоти, направени от същата смес с добавка на какао, както и уникалния крем от кашу, кокосово масло и мед, правят този десерт неустоим. Щe ви обясня подробно за колко време да накиснете различните ядки за максимално сполучлив резултат, както и всички тънкости по направата на рецептата. Нека да започваме!
Желая ви весели и споделени празници, приятели! Пожелайте си чудо, мечтайте цветно, макар и понякога да изглежда, че е невъзможно. Останете здрави, бъдете благословени и живейте с благодарност за всяка малка радост, защото ако има за какво да благодарите, значи сте щастливи хора!
Безкрайно ще се радвам, ако сте стигнали до края на тази публикация и ви е било интересно. Пишете ми, коментирайте и задавайте въпроси. За мен няма да има по-голямо признание, ако ми се доверите и направите рецептата. Споделете с приятели, ако ви е харесала, така ще ми помогнете за развитието на блога. Благодаря за вниманието и buon appetito, ще ви очаквам на следващото кулинарно пътешествие.
