Фокача без месене
Навън вали, първият от много дъждовни дни според прогнозата за времето, а лятото е към своя край. Пишейки тези думи и вече усещам носталгията по морския бряг, чувството за безвремие, което носи този сезон и празната столица, която с идването на септември, вече се пълни с хора и се връща към забързания си ритъм. Но не смея да се оплаквам, защото всички планове, които имах за пътувания и ваканции, се осъществиха по най-добрия начин. Дори малката пътуваща кухня успя да си вземе двуседмичен отпуск. Това съвсем не значи, че през това време не тествах няколко рецепти, които нямам търпение да ви представя, но определено имах нужда от малко почивка. За да се насладя на това, което заедно успяхме да постигнем през това вълнуващо лято. Първите 10 публикации в блога, повече от 1200 човека, които ме последваха във Facebook страницата му, първата игра с награди и всички коментари с идеи за рецепти, които искате да ви покажа. Сега съм зареден и пълен с идеи, а и забраната за включване на фурната вече е вдигната, така че без да губим повече време, се впускаме в следващото кулинарно пътешествие.
Вече спирам да броя пътите, в които ще ви вземам с мен, за да посетим различни кътчета от Италия. Засега сме опитали панакота, пица и тирамису чийзкейк, а има толкова още… Тази земя на изобилието със своите 20 региона със собствени традиции в готвенето и отличаващи ги продукти, е може би най-голямата ми любов в кухнята. Затова сега се отправяме към областта Лигурия, разположена между Френската ривиера и границата с Тоскана и докосвана по цялата си дължина от Лигурско море. Нейната кухня се нарича още кухня на завръщането, създадена да задоволи отегчените от постоянно ядене на риба моряци. За днес съм избрал да ви покажа фокача, защото един от най-известните видове е този от Лигурия, наложил се и в световната гастрономическа панорама.
Преди стотици години фокачата започва своето съществуване като страничен продукт. Хлебарите използвали тесто, с което да проверят дали пещта е достатъчно загрята, натискали го с ръце, за да стане плоско, напръсквали го със зехтин и го слагали да се опече. Малко по малко започнали да се появяват най-различни вариации на фокачата, с по-бедни или по-богати теста, пълнени, повече наподобяващи пица и с най-разнообразни форми. Нашата рецепта е напълно опростена и е без месене. Тестото ни е доста влажно, така че да получим възможно най-много мехурчета в средата и поради липсата на месене, за да развием глутена, ще са ни необходими няколко серии от прегъвания с изчакване между тях. Крайният резултат е плосък хляб с хрупкава коричка и мека вътрешност, пълна с балончета и с най-прекрасния аромат на зехтин и пресни билки.
Фокача без месене
Необходими продукти
- 250 г брашно
- 1 ч.л. захар
- 1 ч.л. сол
- ½ ч.л. суха мая
- 200 мл вода (леко затоплена)
- 20 г зехтин
- зехтин (допълнително, за работата с тестото)
- пресни билки (по избор, за гарниране)
Инструкции
- В подходяща купа изсипете брашното, захарта, солта и сухата мая и ги смесете с помощта на вилица или телена бъркалка. Добавете водата и зехтина и разбъркайте до хомогенност с помощта на силиконова шпатула. Покрийте с прозрачно фолио и оставете тестото да почине за 20 минути. Намазнете друга купа с 1 с.л. зехтин и прехвърлете тестото в нея (може да работите и в първата купа, в този случай с помощта на шпатулата избутайте част от тестото, за да намазните стените и дъното). Намазнете едната си ръка с малко зехтин и прегънете тестото във всички 4 посоки, разтягайки го нагоре и сгъвайки го към центъра му. Обърнете го с гладката част нагоре. Оставете тестото да почине за 30 минути, покрито с прозрачно фолио. Повторете тези серии от прегъвания още 2 пъти, като след всяка от тях тестото трябва да почине за 30 минути. След всяко сгъване, то ще става все по-гладко и еластично и ще започне да образува мехурчета. Накратко процесът се състои в 20 минути почивка след първоначалното смесване на продуктите и още 3 интервала по 30 минути между прегъванията. Върху подходяща тава (аз използвам тавата от фурната) поставете хартия за печене и я намазнете добре с 1-2 с.л. зехтин. С помощта на силиконова шпатула изсипете тестото върху нея. С намазнени ръце го поставете в средата и го разтеглете до формата на правоъгълник. Прегънете левия и десния край (късите страни) и ги защипете един за друг. Защипете добре и горния и долния край. Обърнете тестото с гладката част нагоре. Отново го разтеглете във формата на правоъгълник и оставете да почине за 30 минути, покрито с прозрачно фолио. През това време загрейте фурната на 240°C-250°C с включен горен и долен реотан без вентилатор. На дъното на фурната поставете метална купичка с вода (не я пълнете догоре). Тя впоследствие ще заври и ще създаде приятна влажност, която ще ни гарантира хрупкавата коричка на фокачата. Напръскайте тестото с малко зехтин и с помощта на пръстите си внимателно направете дупки по повърхността. Поръсете с малко сол на кристали. Поставете фокачата на средна степен във фурната, намалете температурата до 230°C и печете за около 12-14 минути. Всяка фурна пече различно, при мен на тези градуси, около десетата минута, повърхността придобива златистокафяв цвят. Заради това я покривам с алуминиево фолио и пека още 2-4 минути. След изваждане от фурната, поставете фокачата на решетка да изстине за около 15 минути и я сервирайте гарнирана с пресни билки.
Бележки
В следващите ни пътувания ще се опитаме да затворим лятото в рецепти. Имам да ви представя 2 чудни торти, които направих за рождения ден на скъп приятел, както и домашен нуга сладолед със сладко от созополски зелени смокини. Няма да липсват и предложения с вкусни септемврийски плодове. Крушата в двора е натежала от плод, така че само ми остава да намеря време, за да приготвя всичко, което съм намислил. Пишете ми, коментирайте и задавайте въпроси. За мен няма да има по-голямо признание, ако ми се доверите и приготвите рецептата за фокача без месене. Споделете с приятели, ако ви е харесала, така ще ми помогнете за развитието на блога. Благодаря за вниманието и buon appetito, ще ви очаквам на следващото кулинарно пътешествие.