За десерт в Рим: Класическо тирамису
С нетърпение ви споделям втората част от кулинарното ни приключение в Рим, като се завръщам към нашето пътешествие след последната публикация за закуска с маритоци в малка местна пекарна. Тъкмо слезли от самолета и тръгваме из улиците на вечния град, защото имаме само ден преди да продължим към следващата ни спирка – Канарските острови. А в същото време сме си поставили за цел да видим величествения Колизеум и да пресечем площад Венеция след като сме надникнали за кратко и в Римския форум. Мисията е изпълнена. Следва кратка почивка за пица на парче и трябва да призная, че оставам очарован от отрупаните витрини с най-различни вариации на любимата италианска класика. На сайта вече имам предложение за домашна неаполитанска пица, въпреки че тази в Рим се оказа по-различна, но не по-малко вкусна. Хапваме на крак и достигаме спиращия дъха Пантеон, а след това се любуваме на площад Навона. Вече сме направили хиляди крачки, но тепърва предстоят много снимки край фонтана ди Треви, където хвърляме монети, което ни обещава завръщане във вечния град. Всъщност в Рим има толкова много впечатляващи фонтани, катедрали и паметници на културата, че в един момент човек започва да се чувства плашещо преходен сред толкова богата история. Междувременно все още не сме сигурни как ще се приберем до мястото, където сме отседнали, защото държим да видим и площад Испания и Испанските стълби, но идва време за вечеря. И точно тогава ще опитаме десерта, който ви представям днес. Но за него след малко.
Усещането да намериш традиционен италиански ресторант в сърцето на Рим, който да не е туристически капан с високи цени и в същото време да има свободни места за голяма компания, е почти като това да победиш в гладиаторска битка в Колизеума, сигурен съм. Затова се настаняваме доволни и разглеждаме менюто. Артишок, паста Карбонара и Аматричана, пържени филета от треска, хрупкаво пунтареле, Салтимбока, ароматно супли и разбира се тирамису… Въпреки че съм огладнял и в същото време съм дошъл подготвен с избора си за това, което искам да опитам, няма как да поръчам всички тези местни храни в една вечер. Ето защо се спирам на супли (оризови топки с пълнеж) за предястие, паста Карбонара за основно ястие, а за десерт, и то без капка съмнение, тирамису. Разбира се оставам впечатлен от всичко, което опитвам и докато пиша този разказ, ми се иска да се върна и да вкуся и от останалото, а след това да ви го приготвя и поднеса, макар и виртуално. И тъй като смятам да публикувам този кулинарен пътепис на Йордановден и в навечерието на последващият – Ивановден, които се празнуват от толкова много българи, реших да ви представя тирамису, но традиционната рецепта, която за съжаление рядко може да опитате без добавена сметана в крема. Ясно е, че в този десерт няма нищо българско, но е така лесен за приготвяне и същевременно толкова ефектен и вкусен, че всички ваши гости ще ви питат дали по случайност в родословното ви дърво няма някоя италианска нона. Поздравявам всички с пожелание за здраве и много късмет през новата година. И без повече приказки, нека да пристъпим към рецептата.
Класическо тирамису
Необходими продукти
- 500 г маскарпоне
- 5 яйца
- 120 г пудра захар
- 30-36 броя бишкоти (300 г)
- 300 мл еспресо (прясно приготвено, със стайна температура)
- 50 мл вино Марсала (ром, ликьор Амарето или Бейлис)
- какао (за поръсване)
Инструкции
- В подходящи купи разделете внимателно жълтъците от белтъците на яйцата. Внимавайте части от жълтъците да не попаднат при белтъците, също така купата, в която ще ги разбивате трябва да е напълно суха. Разбийте белтъците до твърди върхове с помощта на миксер, добавяйки 60 г от захарта, малко по малко, до образуване на лъскава смес. В купата с жълтъците добавете другата половина от захарта. Поставете я върху тенджера с вода, която ври на тих огън, като се уверите, че дъното на купата не докосва водата. С помощта на телена бъркалка разбърквайте непрекъснато, докато сместа не придобие бледожълт цвят и не се сгъсти леко (около 5 минути). По този начин ще пастьоризираме жълтъците без да се притесняваме, че ги използваме сурови в крема. Бъдете много внимателни да не ги сготвите. Отстранете купата от котлона и добавете маскарпонето на 3 пъти, докато разбивате с миксер до получаване на хомогенна смес. Добавете белтъците на 3 пъти към крема с помощта на силиконова шпатула. Бъркайте бавно с кръгови движения отдолу нагоре, за да запазите максимално техния обем. В по-плитка купа изсипете прясно приготвеното еспресо със стайна температура, добавете виното Марсала или друг алкохол по избор и разбъркайте, за да се смесят. На дъното на подходяща тава (моята е с обем 2.8 л), разстелете 2-3 с.л. от крема. Започнете да редите бишкотите плътно, като ги потапяте в кафето за съвсем кратко. Бъдете внимателни на тази стъпка, за да не ги напоите прекалено. Разпределете половината от крема с маскарпоне върху бишкотите и заравнете. Повторете с още един ред бишкоти и върху тях добавете останалата част от крема. Заравнете добре, покрийте с прозрачно фолио и приберете десерта в хладилник за няколко часа или една нощ, за да стегне добре. Преди сервиране поръсете обилно с какао.
Бележки
Безкрайно ще се радвам, ако сте стигнали до края на тази публикация и ви е било интересно. Пишете ми, коментирайте и задавайте въпроси. За мен няма да има по-голямо признание, ако ми се доверите и направите рецептата. Споделете с приятели, ако ви е харесала, така ще ми помогнете за развитието на блога. Благодаря за вниманието и buon appetito, ще се срещнем отново в следващия разказ от това кулинарно пътешествие.