Баклава
Дойде време за последната публикация за тази година. Няма да правя задълбочени равносметки, нито ще давам обещания, но едно разбрах със сигурност през тези 12 месеца – дела трябват, а не думи. Помня как по това време миналата зима бях на гости на Иван Георгиев, мой добър приятел и най-голям виновник за създаването на кулинарния ми блог, и си записвах в една стара тетрадка всичко най-важно за това какво е WordPress и как се работи с него. Иван се погрижи за хостинга, регистрирахме домейн и в крайна сметка създадохме сайта за една вечер (между другото ви каня да посетите и неговото местенце Roads from the Notes и да прочете цветните му разкази за всички места по света, на които е бил). И въпреки първоначалната радост и вълнение, до появата на първата публикация мина половин година. Време, през което не бях ефективен, а просто си мечтаех. Ще се събудя утре и ще завърша блога, ще подготвя рецепти и ще ги публикувам. Ще ги четат роднини и приятели, но на мен и това ми стига. И така започна отлагането… Истината е, че мечтите са хубаво нещо, но в крайна сметка, ако искаш да ги сбъднеш, е нужно да тръгнеш от някъде. С малки стъпки и с много търпение. И да забравиш за малко за нездравословния перфекционизъм, защото нищо не е идеално, особено щом си решил да се справяш сам. В момента, в който разбрах това, нещата започнаха да се случват. Изчетох и изгледах десетки материали за всичко, което ми беше нужно, редактирах кодове, създавах лога, пишех текстове, учех се да работя с различни програми за обработка на снимки, готвех и заснемах рецепти, регистрирах социални мрежи и започнах да се интересувам дори от маркетинг, за да опитам да достигна до възможно най-много хора. И така се стигна до първата публикация за торта Фрезие, която днес излиза като трети резултат при търсене в Google. Постигнах повече от това, за което бях мечтал и към днешна дата сайтът ми има над 50 000 посещения. Васил Левски наистина е бил прав, дела трябват, а не думи! На всички читатели благодаря за подкрепата и доверието!
След тази незадълбочена равносметка преминаваме към днешната рецепта. Не си и представяте за колко време е била в режим на изчакване, за да ви я покажа точно днес, малко преди празненствата по случай настъпването на Новата година. Баклава. Сочна, лъскава, умерено сладка, с вкус и аромат на масло и ядки. Откакто се помня вкъщи винаги сме я похапвали само веднъж годишно, за десерт в нощта на 31 декември. Опитах се да направя колаборация между автентичната турска рецепта и тази, която приготвяме у дома. Ето защо за част от плънката използвах шамфъстък, а за другата – орехи. Намалих захарта, така че сиропът да е една идея по-малко сладък, но с маслото бях щедър, с уточнението, че го пречистих. Накрая добавих и нещо от себе си и сервирах баклавата с лъжица цедено кисело мляко. Гарантирам ви, че това е перфектния десерт, с който ще омагьосате гостите си и те дълго ще помнят новогодишната ви трапеза. В следващите редове ви споделям всички детайли относно приготвянето на рецептата.
Баклава
Необходими продукти
За баклавата
- 500 г фини точени кори (за баклава)
- 200 г масло
- 100 г шамфъстък (суров и с премахната черупка)
- 100 г орехи (сурови)
За сиропа
- 400 г захар
- 350 мл вода
- 1 с.л. лимонов сок (прясно изстискан)
За сервиране
- цедено кисело мляко (заквасена сметана)
Инструкции
Приготвяне на баклавата
- Накълцайте на едро ядките с помощта на остър нож. По желание ги смесете или ги разпределете в две отделни купи, както направих аз. Така половината баклава ще е с орехова плънка, а другата – с шамфъстък. Пречистете маслото. За тази цел го разтопете на слаб огън в малка тенджера или касерола, без да разбърквате. След като маслото се разтопи, отстранете от котлона и премахнете пяната, която се е образувала. Това е млечната част от маслото, която ще направи баклавата по-малко хрупкава и би могла да я загори. Често тази млечна част остава и на дъното на съда. Наклонете тенджерата и с помощта на супена лъжица, отделете пречистеното масло. Подгответе си форма за печене и намаслете нейното дъно. Аз избрах да използвам алуминиева форма за еднократна употреба с диаметър 30 см. Извадете корите от опаковката, разгънете ги и поставете дъното на вашата форма върху тях. С помощта на много остър нож очертайте кръг и го изрежете. Остатъците от корите нарежете на няколко парчета, ще използваме и тях. Съветвам ви да покриете корите си с кърпа, защото изсъхват за няколко минути и работата с тях става трудна. Поставете 3 от корите с кръгла форма във формата и ги намаслете. След това започнете да добавяте от остатъците, като от време на време ги мажете с масло, щом успеете да направите 3 слоя и с тях. След това добавете 1 кора с кръгла форма и върху нея продължете да редите от остатъците. Идеята е да запазим колкото се може повече кръгли кори за горната половина на баклавата. Щом използвате половината от корите, изсипете ядките и притиснете. Както обясних, мислено разделих формата си на две, в едната половина добавих шамфъстъка, а в другата – орехите. Поръсете ядките с малко масло. Поставете върху тях 1 кора с кръгла форма и още от остатъците. Опитайте да завършите баклавата с няколко идеално кръгли кори. Много е важно при всяко намасляване да обръщате внимание на краищата на баклавата, за да не останат сухи. С помощта на много остър нож разрежете баклавата на 12 парчета. Намажете ги с останалото ви масло, като намаслите обилно средата, за да не се надигне по време на печене. Печете баклавата в предварително загрята на 180°C фурна с включен горен и долен реотан без вентилатор. Първоначално поставете формата на средно положение и печете за 10 минути, а след това я преместете на дъното на фурната и продължете да печете за още 10 минути. Накрая върнете баклавата на средно положение и допечете за още 15 минути. Общото време за печене е 30-35 минути. Покрийте баклавата с алуминиево фолио в случай, че започне да загаря отгоре. Щом е готова, извадете я от фурната и оставете да изстине.
Приготвяне на сиропа и заливане на баклавата
- В подходяща малка тенджера или касерола смесете захарта и водата и оставете да заври на среден огън, като разбърквате, докато захарта се разтвори. Уверете се, че се е разтопила напълно преди водата да започне да кипи. В противен случай захарта може да кристализира след като сиропът изстине. Когато заври, намалете котлона и оставете да къкри без капак около 10 минути. Отстранете от котлона и добавете лимоновия сок. Оставете сиропът да изстине, така че да не е горещ, но все още топъл и залейте с него баклавата. Покрийте баклавата с прозрачно фолио и оставете на стайна температура за една нощ, докато не попие напълно сиропа. По желание сервирайте с лъжица цедено кисело мляко или заквасена сметана.
Бележки
Желая ви весели и споделени празници, приятели! Пожелайте си чудо, мечтайте цветно, макар и понякога да изглежда, че е невъзможно. Останете здрави, бъдете благословени и живейте с благодарност за всяка малка радост, защото ако има за какво да благодарите, значи сте щастливи хора!
Безкрайно ще се радвам, ако сте стигнали до края на тази публикация и ви е било интересно. Пишете ми, коментирайте и задавайте въпроси. За мен няма да има по-голямо признание, ако ми се доверите и направите рецептата. Споделете с приятели, ако ви е харесала, така ще ми помогнете за развитието на блога. Благодаря за вниманието и добър апетит, ще ви очаквам на следващото кулинарно пътешествие.
Васко, поздравления за постигнатото през изминалата година! Както съм казвал и преди – за хубавите неща трябва да се пише, трябва да бъдат споделяни. Радвам се, че се реши да започнеш да споделяш твоите вкусотии и не се отказа да следваш мечтата си, въпреки всички предизвикателства. Сигурен съм, че това е само началото и те очакват още по-големи кулинарни успехи с блога и извън него. Пожелавам ти 2023 да ти донесе в пъти повече читатели от тазгодишните и малката кухня да пътува по нови и интересни места с вкусна храна! 🙂
Много, много ти благодаря! Да ти се връща! Ти си част от този успех!