Мекици

Нямах планове за нови публикации, но тези мекици явно имаха други намерения. Станаха толкова пухкави и вкусни, че просто не можах да ги изям в пълна дискретност. Една снимка с телефона по-късно и ето ни тук – отново заедно, пред най-вкусната закуска на света. Липсвах ли ви?
Когато става въпрос за мекици, летвата при мен е вдигната високо. Моят еталон винаги са били онези легендарни мекици, които се продават в пекарната непосредствено до Самоковската порта на Рилския манастир – най-вкусните, които някога съм опитвал! Kоричката им е толкова тънка и хрупкава, а вътрешността е леко жилава, на шупли и в същото време мека. Те са леки и въздушни и не се усещат мазни.
Обожавам тази закуска от дете, но за съжаление по градските пекарни все по-рядко откривам вкус, който да се доближава до онзи спомен от едно време. И ето, че след няколко опита, днес вкъщи се получиха точно такива – автентични и божествени! Веднага споделям как да ги приготвите, за да зарадвате любимите си хора още този уикенд. Най-хубавото е, че не се изисква никакво месене, а само малко търпение, докато сместа удвои обема си.
И понеже в кухнята винаги търсим съвършенството, не мога да не спомена откъде дойде финалното вдъхновение. Искам да благодаря на Краси от Без престилка, но с точилка, чиято е оригиналната рецепта. Знаете, че съм уверен в уменията си, стане ли дума за работа с тесто, но когато ми трябва онзи специфичен майсторски трик или ценен съвет, нейният канал е първото място, в което надниквам. Там винаги има какво ново да се научи – възползвайте се и вие!

Мекици
Необходими продукти
- 400 г брашно
- 7 г суха мая
- 1 ч.л. захар
- 1 ч.л. сол
- 30 мл олио
- 150 мл прясно мляко
- 100 мл вода
- 2 яйца (размер L)
- олио (за пържене)
Инструкции
- В купа смесете брашното, маята, захарта и солта. Разбъркайте, за да се смесят добре. Направете кладенче и добавете прясното мляко, водата, олиото и едно от яйцата. Разбъркайте енергично с дървена шпатула, докато се получи лепкаво тесто. Покрийте и оставете на топло, докато тестото удвои обема си. Добавете второто яйце към втасалото тесто и отново разбъркайте добре с шпатулата. Тук имате избор – или го оставете за 30 минути на стайна температура, за да втаса още веднъж или го приберете в хладилника за една нощ. Аз избрах втория начин. Студената ферментация забавя работата на маята. Това позволява образуването на по-големи и стабилни въздушни мехурчета, а резултатът са мекици с много шупли и изключителна лекота. Колкото по-дълго втасва едно тесто, толкова повече ензимите и дрождите разграждат сложните захари и глутена. Това прави мекиците много по-леки за стомаха. Освен това се развива по-дълбок и наситен вкус. На сутринта загрейте около 1 см олио в малка касерола (около 15 см диаметър). Потопете дървено шишче в мазнината – ако около него се появят мехурчета, значи е готово. Пържете на 6-7 от 9 степени (умерена температура), за да се сготвят равномерно и отвътре. С добре намазнени ръце късайте от тестото и разтегляйте внимателно. От тази доза трябва да излязат около 12 мекици.
Бележки
Последвайте Краси и нейния кулинарен канал във Youtube и Facebook, ако още не сте го направили и открийте вашата любима рецепта. Пишете ми, коментирайте и задавайте въпроси. За нас няма да има по-голямо признание, ако ни се доверите и приготвите рецептата. Споделете с приятели, ако ви е харесала, така ще помогнете за развитието на нашите местенца. Благодаря за вниманието и добър апетит, ще ви очаквам на следващото кулинарно пътешествие.
